Отбелязваме Лазаровден! Хиляди именици празнуват
Православната черква отбелязва Лазаровден. Свързваме деня с наближаващия Великден и с пролетта.
Прочетете още
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клончета, които ще красят вратите на идващия ден — Връбница (Цветница).
Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия завет Лазар e възпитаник на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Иисус извежда от гроба и възстановява към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие.
На този ден се извършват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница " разпускат, пускат умрелите " от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.
В навечерието на Лазаровден дамите вървят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка господарка раздава в селото дребни просфорки съгласно с броя на умрелите, само че постоянно нечетно число, написа Нова.
Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се прави преди изгрев слънце на Връбница. В лазаруването вземат участие моми и девойки, които стартират да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят ария за всеки член от фамилията. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги подаряват с яйца. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, само че и празник на девойките, които откакто лазаруват могат обществено да се момеят, да се обличат и държат по този начин, че да ги харесват ергените, да имат обичан, да се омъжват. Денят се назовава още Лазарова събота, Лазарица, Лазар.
Прочетете още
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клончета, които ще красят вратите на идващия ден — Връбница (Цветница).
Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия завет Лазар e възпитаник на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Иисус извежда от гроба и възстановява към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие.
На този ден се извършват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница " разпускат, пускат умрелите " от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.
В навечерието на Лазаровден дамите вървят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка господарка раздава в селото дребни просфорки съгласно с броя на умрелите, само че постоянно нечетно число, написа Нова.
Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се прави преди изгрев слънце на Връбница. В лазаруването вземат участие моми и девойки, които стартират да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят ария за всеки член от фамилията. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги подаряват с яйца. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, само че и празник на девойките, които откакто лазаруват могат обществено да се момеят, да се обличат и държат по този начин, че да ги харесват ергените, да имат обичан, да се омъжват. Денят се назовава още Лазарова събота, Лазарица, Лазар.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ